Риболовни принадлежности и аксесоари – макари

Въдичарски макари – обща характеристика
________________________________________
В развитието на любителския спортен риболов с течение на времето са се появили различни устройства за навиване, отпускане и прибиране на влакното.Вече ги има във всеки един риболовен магазин и са неразделна част от риболовни принадлежности и аксесоари. Защото, както вече стана дума, прътът без макара има ограничен район на действие. Въдичарите винаги са се стремели да заметнат на по-голяма дистанция, защото така се увеличават възможностите за „преслушване“ на по-широка водна площ. На всичкото отгоре като правило по-големите риби се държат по-навътре във водоемите и за да бъдат достигнати, въдичарите са се нуждаели от все по-усъвършенствани такъми, позволяващи далечно замятане на стръвта или изкуствената примамка. Макарата дава възможности на въдичарите да разнообразят начините на риболов. Да се заметне по-далеч стръвта и да се измори рибата преди изваждането и придават на въдичаря увереност, че той няма да я изпусне. Днешните спинингови въдичарски макари са високотехнологичен продукт, преживял дълга еволюция през годините. По същество сегашните спинингови макари са върхово постижение на фината механика. Всъщност от цялото въдичарско оборудване по линията това е най-усъвършенстваният, сложен и прецизен уред. В технологично отношение над тях стоят само сонарите, но както знаем, те не участват пряко в монтажа на риболовната линия. Съществуват три основни вида въдичарски макари – обикновени, спинингови и мултипликатори. Друго прието деление в риболовната литература определя видовете макари според принципа на действие при отпускането на влакното на инерционни и безинерционни. Към първите спадат всички разновидности макари, чиито барабани трябва да се въртят, докато отпускате влакно. Вторият вид включва макарите, чиито части с навитото влакно остават неподвижни при замятането и влакното се изхлузва от тях.
Обикновени макари
________________________________________
Най-простото устройство за навиване на влакно са обикновените макари, наподобяващи ролки. Исторически това са били и първите приспособления, целящи да разширят възможностите на пръта с влакно на върха. У нас те са известни и с руското им название катушки. Те имат устройство за прикрепяне към пръта, малка ръкохватка на самия корпус на ролката, а при някои модели дори и елементарна контра с нещо като аванс. Обикновените макари увеличават дистанцията на замятане, но влакното от тях излиза с известно усилие, защото ролката трябва да се върти, докато отпуска метраж. Поради това постигането на добри резултати с тях не е възможно. На плувка замятането е още по-неудобно, тъй като малкото утежнение не е достатъчно, за да преодолее силата на триенето при въртенето на ролката. Най-често въдичарят е принуден предварително да отпуска край себе си с ръце нужното влакно и след това да замята линията напред. На тежко катушките се представят малко по-успешно, защото с дълъг прът и значително утежняване могат да изхвърлят линията и на прилична дистанция. Навиването на влакното след това обаче става много бавно поради липсата на предавки в конструкцията на обикновените макари. При всичките тези недостатъци не е чудно, че обикновените макари бързо губят позиции и днес вече почти не се срещат в традиционния си вид в практиката освен в подледния риболов. Има и още едно забележително изключение, в което “динозаврите” от зората на въдичарското изкуство са оцелели до наши дни – мухарския риболов с шнур.
Макари за риболов с шнур
________________________________________
Почти без промяна в основния принцип в конструкцията и начина на действие обикновените макари са намерили спасителна ниша в оборудването на мухарския риболов. Естествено, с огромна промяна в материалите и някои допълнителни приспособления. Днешните мухарски макари се правят от графитни композити, алуминиеви сплави и титан. Стремежът е те да са максимално здрави и леки. При някои модели има механично пружинно устройство със спусък за по-бързо обратно обиране на линията при презамятане. При други има авансови системи, които помагат за по-бързото изморяване на хваната риба. В общи линии обаче тези нововъведения не променят толкова традиционните характеристики на мухарските макари, че да ги превърнат в нещо друго освен в “по-избарани” катушки.
Спинингови макари с открита шпула
________________________________________
Решителен функционален напредък във възможността за далечно замятане, бързо и удобно обиране на влакното е постигнат с появата и усъвършенстването на спининговите макари. При тях вече имаме вътрешен механизъм с предавки, които увеличават скоростта при навиването на влакното. Оригиналната форма и качествата, които притежава, позволяват дори начинаещите въдичари да правят без всякаква подготовка далечни замятания. При нея барабанът не се върти. Оттук идва и наименованието и – „безинерционна макара“ Днес съществуват и се употребяват два основни типа спинингови макари – със закрита и с открита шпула.
Макари с открита шпула
Сега това е доминиращият вид спинингови макари. Те са се наложили на пазара преди всичко с надеждността на конструкцията си, лесната манипулация и с широките възможности за употреба при всички видове риболов без мухарството.
Устройство и начин на действие
Спининговите макари са голямо постижение във фината механика. В зависимост от големината на преследваните риби те могат да тежат от 100 до 1000 грама и имат дължина от 10 до 30 сантиметра. Според принципа си на действие те спадат към безинерционните макари. Най-общо казано, външното им устройство включва следните части: корпус, шпула за навиване на влакното, скоба или бигел, която е устройство за навиване на линията, аванс, ръкохватка и контра.

Спинингова макара с открита шпула 1 – бигел, 2 – водеща ролка за влакното, 3 – преден аванс, 4 – шпула, 5 – ръкохватка, 6 – корпус, 7 – дръжка за закачване към пръта.
Корпус
Това е тялото на макарата. В него са поместени предавателният механизъм, контрата, а често и авансът. Корпусът предпазва фините части на макарата от механични повреди, като едновременно служи и за основа, към която се монтират останалите части на макарата. Най-често се изработва от леки метални сплави или устойчиви на удар пластмаси. В последно време се прилагат графитните композити и титанът, които намаляват съществено теглото на макарата.
Бигел
Това е устройството, което осъществява навиването на влакното. Нарича се и скоба. При някои модели то е монтирано върху външния въртящ се барабан, а при други – само върху два по-дебели метални носача. Бигелът има две работни положение. Когото е отворен, той позволява влакното от макарата да се изниже свободно при замятането. При затворено положение той може да го прибира и навива с въртеливо движение. Изработва се от здрава никелирана или оксидирана стоманена тел. Най-натоварената му част е водещата малка ролка за навиване на влакното, която се нарича водач на бигела. В по-старите модели този детайл бе закрепен неподвижно и бе изложен на постоянно триене от преминаващото върху него влакно. До известно време решението на този проблем се търсеше с употребата на издръжливи на триене материали и покрит ия. С течение на времето обаче те също се прорязваха от влакното и бе намерено карднално инженерно решение на въпроса с въртящите се ролки. Последният удар върху коварното износване на този детайл дойде с употребата на металокерамиката. Днес проблемът с прорязването на водещата ролка на бигела не съществува при повечето модерни макари.
Шпула
Това е частта, върху която се навива влакното в макарата. Изработва се от пластмаса, карбонови композити, алуминиеви сплави и титан. Често има устройство за бърза смяна с натискане на бутон в предната си част. При по-добрите макари стандартно са включени поне две шпули с различна вместимост, на които се навиват по-дебели и по-тънки влакна. При необходимост това позволява много бърза промяна на линията по време на излет.
Спинингови макари с открита шпула
________________________________________
Клипс
В задната страна на шпулите у повечето съвременни макари има едно приспособление, което често озадачава дори и опитни въдичари, защото малцина знаят да го използват. Това е клипсът на шпулата. Най-често той е направен от мека и гладка пластмаса и с него може да се защипе влакното. Клипсът се използва, когато вече сме захранили, рибата е тръгнала да се обажда и ние искаме да замятаме в захраненото място всеки път. След като заметнем веднъж в идеалното място, защипваме с клипса задния край на линията. Сега вече при всяко следващо замятане можем да сме сигурни, че ще спазваме исканата дистанция.
Аванс
По същество авансът е спирачен регулируем механизъм, който се състои от няколко триещи се една в друга шайби и външна ръкохватка за нагласяване. Ролята му е при голямо опъване на влакното да осигури въртене на шпулата и така да предотврати скъсването на линията. Това е наложително особено при борбата с по-големи екземпляри, защото те са способни на резки, мощни и динамични маневри, при които се получават ударни натоварвания на влакното. Предварително регулираният спрямо здравината на влакното аванс в такива случаи спасява линията от скъсване. Най-новата разновидност на аванса, или по-точно революционно допълнение за работа заедно с него, е патентованата система “Фул контрол” на “Мичел” (пълен контрол – англ.). При нея имаме възможност за постоянно нагласяване на затягането на аванса само с показалеца на ръката, с която държим пръта. За целта от корпуса е изведен специален “спусък”, който задейства вътрешен механизъм, приличащ на автомобилния амбриаж. При прибиране на спусъка въртенето на отпускащата влакно шпула може да се затормози, при лекото отпускане – да се охлаби, а при махането на пръста от спусъка системата автоматично остава на нивото на първоначалното нагласяване на отпускането на влакното с аванса. По същество системата “Фул контрол” дава непознати досега възможности при воденето и изваждането на съпротивляващата се риба. Най-важното е, че при нея всичко става в движение, без спиране за донагласяне на аванса, което за момент охлабва линията и досега е струвало милиони откачени, почти извадени на брега риби. При изобретението на “Мичел” имаме само меко първоначално нагласяване на аванса спрямо влакното. Оттам нататък действаме със спусъка. При опасност от скъсване на линията само си махаме показалеца от приспособлението и авансът отпуска достатъчно меко. След известен период на свикване с тази система скъсването на линията може да стане само по изключение, и то от груба човешка грешка.
Контра
Това е механично блокиране на обратното въртене на макарата. С нейното включване сме сигурни, че в момента на засичането и ваденето на рибата нашата макара няма да се завърти в обратна посока и да отпусне влакно без контрол от авансовия механизъм. При някои модели след пускането на контрата макарата се върти с леко стържещ звук. Липсата на тази индикация напомня на въдичаря, че устройството не е включено. При много от съвременните макари контрите са “тихи”, защото конструкторите са преценили, че манипулацията се прави по навик и че по принцип работното състояние на уреда предполага нейното включване.
Ръкохватка
Ръкохватката е манивелата на въдичарската макара, с която придаваме въртеливо движение на предавателния механизъм и оттам на всичките и подвижни части. Изработва се от метални сплави или карбонови композити. В някои по-нови модели манивелата е снабдена с противотежест. Това дава по-голяма плавност при въртенето, защото играе ролята на маховик.
Главна ос на макарата
Много важен елемент от устройството. На нея е нанизана и фиксирана шпулата с влакното. При въртенето на предавателния механизъм оста започва синхронизрано да се движи напред-назад. Това осигурява равномерното навиване на влакното от водещата ролка на бигела по цялата повърхност на шпулата. Оста се изработва от високоякостна стомана.
Предавателен механизъм
Вътрешното устройство на спининговата макара напомня миниатюрна скоростна кутия на кола. Състои се от зъбни колела и предавки с различна конструкция и начин на лагероване. Най-често срещаните два вида са предавателен механизъм с червячна предавка и предавателен механизъм с коничнозъбна предавка, разновидност на който и е планетарният предавателен механизъм.
Тези технически особености трябва да се знаят, защото, без да навлизаме в подробности, те до голяма степен определят дълготрайността и надеждността на спининговата макара. Червячната предавка по принцип осигурява по-голяма тяга на макарата. При нея натоварването на механизма се разпределя равномерно върху всички зъбни колела. А зацепването при осъществяването на въртеливото движение става с едновременното участие на три зъба от зъбното колело. Така усилието се разпределя на по-голяма площ. Това е предпоставка за по-мощна тяга на механизма. Коничнозъбната предавка е по-опростена като конструкция, но няма мощта на тягата на червячния механизъм. При нормална експлоатация това не е проблем, но при ваденето на силна голяма риба си казва думата. Тук работещият зъб най-често е един и натоварването върху него е значително. Също така триенето в целия механизъм е по-високо, отколкото при червячната предавка. Все пак това не означава, че макарите с коничнозъбни и с планетарни предавателни механизми са непременно лоши. Обикновено те са по-леки, а при добро лагероване със стоманени лагери – и достатъчно издръжливи . Така че голямото предимство на червячните макари е в тяхната конструктивна пригодност за работа на тежко и евентуална среща с големи и силни риби.
Лагери
Елемент с почти “магнетично” въздействие върху българския риболовец са лагерите в спининговата макара. Те наистина съвсем осезаемо подобряват хода на механизмите, като гарантират постоянен работен луфт за цялото време на експлоатация. Има макари с по един и с два лагера – ако е един, той задължително е поставен при оста на барабана или носача на бигела. С втория лагер вече може да се укрепи и водещото зъбно колело откъм манивелата. Когато макарата е трилагерна, значи имаме укрепване на водещото зъбно колело и от противната страна на манивелата. Това вече е спинингова макара от друг клас, първо ще го усетим по цената, но след това ще я използваме с години. При четири лагера обикновено имаме двойно укрепване при носача на бигела. При пет – вече лагерите са два и на водещото колело откъм манивелата, което също се смята за преход в друг, по-горен клас. Оттук нататък имаме само “изсипване” на лагери с търговско рекламна цел. Лагери от двете страни на телта на бигела, лагер на ръкохватката на манивелата, лагер на ролката на бигела и т.н.
Всичко това има някаква роля за удобството при ползването на макарата, но няма пряко отношение към нейния предавателен механизъм. Когато на макарата не видим знака за стоманени лагери, това още не означава, че тя не е лагерована. Част от съвременните макари имат втулково лагероване от графитни композити. Те са напълно достатъчни за около пет години безупречна работа. Много въдичари си купуват за риболов на леко такива макари. Те са значително по-евтини, пък и след пет години така се открива възможността да имате нова макара от следващото поколение в тези удивителни механизми.Това е личен въпрос, но за начинаещите се налага да се кажат някои основни неща. Първо, макарата за риболов на леко трябва да има поне още една резервна шпула, на която ще сложим влакно с друго сечение. Макарата трябва да е преди всичко лека и по възможност от реномиран производител. Това е гаранция, че всичките и части и механизми са прецизно изработени и добре сглобени. Преводното и съотношение трябва да позволява и употребата и за водене на блесна и булдо (от 5:1 нагоре). Не е нужно да се започва непременно с лагерована макара. Шаренията и привлекателният външен вид също не са от значение за функционалните качества на макарата. След година-две в занаята, след неизбежните разговори с колеги за качествата на различните марки, изборът ще бъде много по-лесен. Така че усъвършенстваните модели с повече лагери няма да ви избягат. Освен това и опитът във въдичарството ще ви подскаже дали изобщо ви трябват такъми за спининг, за тежко, за мач-риболов или за мухарство.
Поддържане и експлоатация на макарите
Като всеки прецизен уред, който на всичкото отгоре се ползва на открито, макарите се нуждаят от грижи, за да ни служат дълги години. Наличието на толкова много въртящи се и движещи се части в случая означава редовно гресиране и смазване. Големите врагове на въдичарските макари са пясъкът и твърдите частици от пръстта. Ето защо след всеки излет е добре да ги преглеждаме и почистваме. За по-елементарните случаи е достатъчно промиването им с обилна чешмяна вода.
Тази баня е добре дошла и за влакното, защото и то събира достатъчно мръсотия, пък и е добре да се овлажнява. Гресирането се прави ако не всяка година, то поне на две години. Добре е обаче дори новата макара да се отвори, защото често производителите слагат съвсем малко грес в предавателния механизъм. Това може да създаде проблеми от самото начало на експлоатацията и.
Изборът на макара
Това е личен въпрос, но за начинаещите се налага да се кажат някои основни неща. Първо, макарата за риболов на леко трябва да има поне още една резервна шпула, на която ще сложим влакно с друго сечение. Макарата трябва да е преди всичко лека и по възможност от реномиран производител. Това е гаранция, че всичките и части и механизми са прецизно изработени и добре сглобени. Преводното и съотношение трябва да позволява и употребата и за водене на блесна и булдо (от 5:1 нагоре). Не е нужно да се започва непременно с лагерована макара. Шаренията и привлекателният външен вид също не са от значение за функционалните качества на макарата. След година-две в занаята, след неизбежните разговори с колеги за качествата на различните марки, изборът ще бъде много по-лесен. Така че усъвършенстваните модели с повече лагери няма да ви избягат. Освен това и опитът във въдичарството ще ви подскаже дали изобщо ви трябват такъми за спининг, за тежко, за мач-риболов или за мухарство.
Спинингови макари със закрита шпула
________________________________________
До началото на 60-те години този вид спинингови макари издържаше успешно на настъплението на макарите с открита шпула. Това временно изравняване на качествата идваше от несъвършенството в изработката и на двата вида. С навлизането на новите материали и конструктивни решения постепенно превес взеха макарите с открита шпула, които можеха да работят и с по-тънки влакна. Днес макарите със закрита шпула си остават много популярни главно в САЩ, Канада, Австралия и страните от Скандинавския полуосторов. Те са особено подходящи при риболов на блесна, воблер, булдо и туистер. Особено с по-дебели от 0,20 влакна. Това са идеалните макари за “мързеливите” риболовци, които, отивайки на почивка, случайно решават да опитат как се лови риба. Основната конструктивна разлика е в това, че при макарите със закрита шпула липсва бигелът. Вместо него в предната част на макарата има плътен кожух с широк отвор в средата. Този кожух покрива шпулата и вътрешното устройство за навиване на влакното. Обикновено то е крив шип, който при замятане се прибира с натискане на бутон към вътрешната стена на кожуха. След замятането със завъртането на манивелата този шип провисва и захваща влакното. Предавателните механизми са като тези на макарите с открита шпула.
Мултипликатори
________________________________________
Различават се от останалите макари както по форма, така и по конструкция. С тях се работи по друг начин. Особеността им се състои в това, че се привеждат в движение чрез зъбна предавка. Според принципа си на действие този тип въдичарски макари са инерционни. Това означава, че при замятане “шпулата” им се върти, за да отпуска влакно. В известен смисъл мултипликаторите са обикновени макари, които са “възприели” много от добрите качества и на спининговите макари. Те също имат корпус, на който са монтирани по-важните им системи, предавателен механизъм, манивела, специфичен аванс, водач при обирането на влакното и “шпула” от хоризонтални лостчета за навиването му. Обикновено всички въртящи се части при мултипликаторите са лагеровани със стоманени лагери. Характерно за тях е, че някои модели могат да работят в различен режим на тяга и с различна скорост на обиране. Това става с включване на подходящата предавка по избор. При най-усъвършенстваните мултипликатори има предавки, които осигуряват преводно съотношение 6:1, т. е. при един оборот на манивелата навиващият барабан се завърта шест пъти. При повечето от тези макари съотношението е между 4,7:1 и 5,3:1. Мултипликаторите са създадени да вадят огромни риби. Всички материали при тях са корозионно защитени и невероятно здрави. Те са отлични при океански и морски риболов, а при нашите условия биха могли да бъдат абсолютното оръжие срещу едрите сомове.

Публикувано в Риболов с етикети , , , , , , , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар