Риболовни принадлежности за каракуда

Препоръките, които се дават в настоящата статия, се отнасят за риболов на каракуда на плувка. Съвсем друга специфика има ловенето и с дънни въдици.
ЗАХРАНКИТЕ -ДА ИЛИ НЕ?
Ще привлекат ли захранките каракудата в нужното място? Ако този участък от водоема не е природно .пасище“ на ята каракуди или атмосферни, сезонни и други причини препятстват посещението на рибата в захранваното място, никога, дори и най-сигурните, проверени в други условия лакомства няма да дадат никакъв резултат.

Риболовни принадлежности от риболовен магазин Суки байтс
По време на състезания са регистрирани случаи, когато участниците са хвърляли десетки (!) килограми „вкусотии“ в секторите си. Но съвсем не на всички им се е удавало да избягат от позорното капо. Следва да се отбележи обаче, че в конкретната обстановка те просто са били принудени да захранват, тъй като не са имали възможност да търсят рибата. Същото се отнася и при ловене с щека. С „тояга“, дълга 10-14 метра, едва ли ще можеш кой знае колко да шариш по водоема.
Но да се върнем към любителския риболов. Трябва ли да се захранва или не? Еднозначен отговор на въпроса не може да бъде даден. Ако каракудите са „изпипани“ от рибаря и кълват – от само себе си се подразбира, че хранене не е нужно. Захранката в този случай може да помогне да се задържи ятото само тогава, кога го кълването замира. По-често става нещо друго – след подаването макар и на съвсем малко количество захранка, кълването водната спира. Този факт е характерен именно за каракудата и е необясним. Ако почукванията са периодични, но не чести, значи рибата идва към нашата зона. но не се задържа. Тогава може да се използва захранка, но не в голямо количество. Едно е ясно • ако сте решили да захранвате, правете го само в местата, в които вече има натрупана естествена храна. Към тях най-вероятно каракудата ще се насочи, но пък те обикновено не са там, където е удобно за ловене. При отсъствие на активност от нейна страна хвърлете захранка в различни точки и периодично ги облавяйте. Употребата на ароматни добавки не решава проблема с липсата на кълване. макар каракудата съвсем да не е равнодушна към миризмите. Вкусовите й предпочитания са много променливи и не се поддават на никаква логика. Активно реагирайки на някакъв определен аромат, тя може в течение на някакви си петнадесетина минути напълно да го пренебрегне. Ето защо е по-уместно да се, използват относително неутрални откъм миризми захранки – когато те са на дъното, вече става невъзможно нещо да се промени в тях. Главната задача е да се създаде мътен и годен за ядене „облак“ под водата. За тази цел отлична работа върши измокрен и раздробен на ситно бял хляб, омесен с пясък на малка топка. Силно миризливите готови захранки или направените вкъщи могат да ви изиграят лоша шега. макар довчера те да са давали добър резултат.

Публикувано в Риболов. Постоянна връзка.